Защо губим мотивация по пътя към успеха?
Трънът наречен демотивация. Осъзнаване и приемане на състоянието.
Имате ентусиазъм да осъществите своята бизнес, творческа или друга идея. Радвате се на чудесен попътен вятър и влагате много енергия за нейното реализиране. Стъпка по стъпка преследвате достигането на набелязаната цел и… в един момент просто губите мотивация. На всеки човек се е случвало да попадне поне веднъж в това положение.
Какво можете да направите, за да се измъкнете от тази ситуация и да продължите целенасочено към заветната цел?
На първо място е важно да приемете, че това е нормално състояние по пътя към осъществяването на идеята, което със сигурност ще успеете да преодолеете, ако наистина желаете да я постигнете. Не сте първият, нито последният, който попада в този демотивационен капан.
Най-вероятно едно от нещата, които изпитвате в момента, е да започнете да се самообвинявате, че се чувствате така и да си казвате, че не е сега времето да се отпускате. Просто не го правете, защото няма смисъл да хабите излишна енергия – тя ви е нужна точно сега, по пътя към целта ви, който не винаги е осеян с благоуханни рози и нежни маргаритки. По-скоро ще се набодете на хиляди тръни, но пък ако притежавате силен характер, работите упорито, успявате да овладеете своето нетърпение и действате последователно и целеустремено, най-необходимите качества, за да успеете, то ще извадите тръните от ръцете и краката си и ще целите с тях право в центъра на мишената. Трънът на демотивацията не е толкова страшен, колкото изглежда. Той боде силно и надълбоко, но е просто един трън, израснал на поляната.
Демотивацията – необходимото зло по пътя към успеха
Нормално е докато се стремите към целта да изгубите своята мотивация. Хиляди статии ви предлагат идеи наготово как да се мотивирате отново. В много от тях има полезни неща. В този текст става въпрос за друго – за един различен ъгъл на ситуацията. За осъзнаването и приемането на това състояние като неделима част от пътя към успеха, в повечето случаи. То не е опасно, да, неприятно е, прилича малко на грип, но стига да вярвате достатъчно силно в своята идея, отново ще възвърнете мотивацията си, дори с удвоена сила.
Вие не сте машина, вие сте човек!
Демотивацията – необходимото зло по пътя към успеха
В мозъка ви препускат хиляди мисли, връхлитат ви безброй страхове, спуска се тъмнина, огрява ви светлина, настава хаос, изпълва ви равновесие, изпитвате гняв, тъга, после летите от радост и какво ли още не, и очаквате да не зацикляте понякога. Да, не е подходящ моментът точно сега, когато се борите с всички сили за своя успех, но демотивацията не пита, тя просто се случва и започва да ви притиска и подтиска. Признайте пред себе си – просто в момента ужасно сте зациклили. Не искате това да е така, но самообвинението е напълно празно и лишено от смисъл действие, което не носи нищо добро със себе си. Ако се вините за липсата на мотивация, ще става все по-зле. Ако осъзнаете, че това е едно нормално моментно състояние на духа, заради отговорната задача, която сте си поставили – да осъществите чисто новата си идея, една нелека задача, то тогава със сигурност ще се справите с него.
Помислете добре дали всеки ден от началото на процеса не правите постоянно едни и същи действия, без да ги надграждате и обновявате. Ако сте влезли в рутината да следвате точно определени повтарящи се стъпки ден след ден, сега е моментът да спрете за малко и да помислите. Анализирайте добре какво в досегашния ви план не работи достатъчно добре и се съсредоточете върху това, което усещате и виждате, че ви кара да вървите напред. Една от причините за липсата на мотивация може да бъде това, че не виждате голям напредък и имате чувството, че стоите на едно място. Страхът, че ще се провалите се облича в рокличката на демотивацията. В началото прилича на малко невиннно момиченце, но постепенно се превръща в едно огромно чудовище, което всъщност не е никак страшно. Вече може да е станало много голямо, но пък все още е облечено в рокличката на цветя, с която не изглежда никак заплашително, а напротив – твърде комично, защото тя му е прекалено малка и се пръска по шевовете.
Помислете си над въпроса: Кое действие от ваша страна ви помага да правите стъпки само напред към осъществяването на идеята?
Пътят към успеха
Няма значение какво точно е темпото на напредъка, важно е дали вървите напред. След това се съсредоточете върху това, което ви кара да се движите и започнете да го развивате. Отстранете всяко действие, което ви се струва излишно и не губете повече енергия да влагате сили в него. Открийте къде е слабото място на вашата идея, за да можете не да го замажете, а да го „построите“ наново. Приемете демотивацията като една необходима червена лампичка, която светва, когато се отклоните и не правите правилно нещата. Защото, за да се появи тя вероятно неосъзнато усещате, че не вървите в правилната посока. Така че можете да приемете червената лампичка като необходимото зло, по пътя към успеха.
След като помислите добре и начертаете нов план, си направете мини почивка от един ден. Няма да загубите нищо, ако отделите това време за себе си, за да подредите своите мисли. В момента със сигурност едва ли искате да стопирате, най-вероятно нямате излишно време, но имате нужда, макар и за ден. Демотивацията се явява като знак стоп, използвайте я според целта й. Това, че сте последователни в действията си, е повече от чудесно качество, но както мозъкът има нужда от малки или по-големи предизвикателства, за да поддържа пламъка на ентусиазма жив, така той има нужда и от релакс, по време на който е хубаво да направите нещо различно от обичайното и просто да се откъснете от зациклящите ежедневни действия. Важното е да не се чувствате виновни, че за миг просто ще спрете и ще поемете глътка освежаване. По-добре се опитайте да освободите ума си от напрежението, което се е натрупало (да, трудно е просто така да се отделите, но не ви пречи да опитате). Приемете го като полезно дело, за да се заредите пак с енергия и желание за работа, а не като загуба на време.
Важно е да не се чувствате виновни, че сте „зарязали“ своите задачи, защото така няма да успеете да се насладите на различното действие, което ще ви разнообрази и по-бързо ще ви извади от цикъла. Не се самообвинявайте, че за съвсем кратък миг просто „ще си чакате на гарата, ще чувате различните шумове и ще прелиствате интересна книга“. Все пак влакът ще дойде. Нали така?! Той се движи по разписание, но понякога идва по-рано, а друг път закъснява, важното е, че щом сте на гарата, вероятността да се появи влакът, който чакате, е голяма.
Ако вложите всичко от себе си и направите необходимото, по-вероятно е да успеете, отколкото да се провалите. Риск винаги има, но ако не рискувате и не опитате, по-добре се качете при пътниците във влака и не заемайте мястото на машиниста. Изборът зависи само и единствено от вас! Демотивацията е привнесено състояние, тя – не сте вие – както се е появила, така и може да изчезне.
Вярвайте, действайте и бъдете упорити! Приемете, че демотивацията е част от процеса.
Понякога не може да се избегне, но пък със сигурност може да се преодолее. Вие имате нужда от малко време да превъзмогнете зациклянето, за да се върнете заредени и ентусиазирани.
Демотивацията е просто една червена лампичка, която както се е появила, така и ще изчезне, ако искате силно да постигнете своята цел и не сте от хората, които се отказват.
Тръни винаги ще има, но когато преминете смело през тях, ще стъпите на лично извоюваната от вас територия – вашата красива поляна, от която с две ръце сте отстранили всички бурени – хубава, с плодородни дървета и плашило, което да разгонва гаргите.
Автор: Надя Христова na_box8 (at) abv.bg