Преброяване на лудите
В сборника „Преброяване на лудите“ са включени най-остроумните кратки притчи, които жанрово се доближават до анекдота и могат да бъдат сравнени с басните на Езоп.
Настрадин е живял през XIII в. според някои в Турция, а според други – в Персия. Свързан е с фолклора не само на турците, както обикновено се твърди, но и с тези на персите, азерите, кюрдите, бенгалците, пакистанците, както и с традициите на още една дузина народи – казахи, таджики, тюркмени, башкирци, узбеки, кримски татари, босненци, румънци, гърци, албанци, арменци, сефаради, сърби и с нас, българите. В мюсюлманския свят названието „ходжа“ като добавка към името подчертава неговата образованост и начетеност, то е синоним на мъдрец и учител.
В притчите на Настрадин преобладава иронията, но тя много често е насочена към самия него. Темите им са актуални и днес, за което говори непреходната им популярност. Това е доказателство, че за мъдростта, която много често ни липсва, не съществуват териториални, времеви и етнически граници. Тя обаче намира неведомите си пътища, за да достигне до част от хората и да остане в духовната съкровищница на света.
Преводачката Огняна Иванова е подбрала най-поучителните истории от живота на Настрадин ходжа и ги събрала в „Преброяване на лудите“. Книгата е изящна перла на мъдростта, която ще накара читателите не само да се усмихнат, но дори да се замислят. Ето защо: „Един ден някакъв доброжелател се поинтересувал как е Настрадин ходжа. „Ако ме питаш като враг, отговорът е, че съм добре. Ако ме питаш като приятел, времето няма да стигне, за да ти разправя какво ми е всъщност – рекъл Настрадин.“
Книгата Преброяване на лудите вземи ТУК
Откъс
Зависи от ведрото
Една сутрин Настрадин ходжа седял със свой приятел на брега на Акшехирското езеро.
– Ходжа – попитал го приятелят му, – според тебе колко ведра вода има в това езеро?
Настрадин ходжа отвърнал:
– Зависи от ведрото. Ако е огромно по размери, и едно ведро може да стигне.
Всичко с времето си
Един ден Настрадин ходжа излязъл от къщи, облечен в черно. Когато хората го видели в такива дрехи, попитали за кого е в траур.
– Жалея за себе си – рекъл Настрадин. – Когато умра, няма да мога да нося траур за смъртта си, така че най-добре да го направя сега.
Продава ли се съвестта
Веднъж Настрадин се спрял на една сергия и попитал колко струва плата, който се продавал там. Цената му се сторила много висока и ходжата с възмущение казал на продавача:
– Ей, приятел, ти съвест нямаш ли?
А продавачът му отговорил:
– Нямам, ефенди. Да ти кажа, не съм чул някой да продава съвест на този пазар!
Откъде са гредите?
Един ден Настрадин ходжа имал гостенин. Поднесъл му чиния с димящ пилаф. Гостенинът му бил много гладен и побързал да загребе от гозбата. Пилафът му изгорил устата и той се засрамил. За да скрие станалото, той вдигнал глава, погледнал към тавана и попитал:
– Братко, откъде са тия греди?
– От Лаком дол – отвърнал домакинът.
По дрехите или по приказките
Един ден някакъв непознат спрял Настрадин ходжа на улицата и му рекъл:
– Ходжа, ти изглежда винаги вдигаш много шум за нищо!
– Това пък откъде-накъде ти хрумна?
– Личи си по дрехите, с които си облечен – обяснил мъжът.
Тогава Настрадин ходжа му казал:
– А пък ти ми се виждаш голям глупак!
Мъжът го попитал защо смята така, а Настрадин му отвърнал:
– Личи си по приказките ти.
Като не знаеш как се готви дроб
Един ден Настрадин купил черен дроб и на път за къщи срещнал приятел, който рекъл:
– Знам как жена ти да сготви този дроб, та да си оближеш пръстите!
Записал на едно листче как да се сготви дробът и го дал на Настрадин. Ходжата тъкмо четял написаното, когато към него се спуснала черна врана и грабнала пакета с дроб от ръцете му. Той взел да вика подире ѝ:
– Защо ми взе месото, крадла такава! Да, ама не знаеш как се готви, не знаеш!
Тайната на дълголетието
Един ден попитали Настрадин ходжа:
– Молла, каква е тайната човек да живее дълго и в добро здраве?
– Краката му да са на топло, главата – на хладно; да не се ядосва и да не му мисли много-много – рекъл той.
Брадата е по-млада
Веднъж, когато Настрадин ходжа бил при бръснаря, един от клиентите възкликнал:
– Чудна работа! Косата ти е побеляла, а брадата ти още е черна! Защо е така?
В отговор ходжата му казал:
– Защото коса ми порасна, преди да ми порасне брада, така че косата ми е по-стара!
Кой какво язди
Един ден Настрадин ходжа яхнал магарето си и тръгнал към пазара. По пътя срещнал богаташ на кон. Богаташът с презрение го попитал:
– Я кажи какво е да яздиш на магаре? Май не си струва, а?
Ходжата отговорил:
– По-добре човек да язди магаре, отколкото магаре да язди кон!
Доказателство за плиткоумие
Един ден, докато Настрадин ходжа обикалял пазарището, някакъв човек го спрял и дълбокомислено му казал:
– Дългобрадите мъже са плиткоумни.
Думите му направили впечатление на Настрадин. Прибрал се той вкъщи и се опитал са скъси брадата си, като я прогори със запалена свещ. Обаче по този начин освен че изобщо останал без брада, ами и си опърлил лицето. На следващия пазарен ден той случайно срещнал същия човек и му казал:
– Излезе, че си прав, братко! Дългобрадите мъже наистина са плиткоумни!
Не трябва ли да се усмихваме?
Попитали Настрадин ходжа защо винаги е усмихнат. Ходжата отговорил:
– Другите хора се раждат на този свят, като плачат, а когато съм се родил, аз съм се смеел. Нали знаете, всички сме гости на този свят. Като иде човек на гости, плаче ли? Значи трябва да се усмихваме!
Настрадин ходжа отговаря на въпроси
Настрадин ходжа сложил напис на вратата на къщата си: „Само за сто акчета – отговор на два въпроса за каквото и да е!“
Един мъж, който искал да му зададе два въпроса, чийто отговор трябвало да научи без отлагане, му подал сто сребърни монети и казал:
– Не са ли много сто акчета за два въпроса?
На което Настрадин ходжа отвърнал:
– Много са. Кажи сега вторият си въпрос.